Всички действащи бюджети в последните четири години  са предлагани и

Всички настоящи бюджети в последните четири години  са предлагани и внасяни от постоянните държавни управления, съставяни в Министерство на финансите, когато постоянен министър на финансите е бил Асен Василев. Единственото изключение е актуализацията на бюджета за 2021 година, която още веднъж беше планувана от Асен Василев, само че като длъжностен министър на финансите.

Сега дано забравим, че това са бюджети на Асен Василев и да гледаме към тях обективно. Най-обективен е безпристрастният взор, който се стопира върху публични документи, които са признати за истина. Такива са докладите за осъществяване на държавния бюджет за миналите години.

Справка демонстрира, че даже през 2020 година, когато има рецесия, подбудена от пандемията с ковид, разноските на страната на годишна база нарастват с под пет % по отношение на 2019 година, която е последната спокойна в бюджетно изражение. От 2021 насам следват рекордни покачвания на държавните разноски. Те варират сред шест и 10 милиарда лв. на година и всяка година изпреварват държавните доходи със суми, които са равни минимум на два % от брутния вътрешен артикул. По-точно, когато бюджетите завършват, дефицитите се равняват на три % от брутния вътрешен артикул, само че поради следващи преоценки на Брутният вътрешен продукт, дефицитите се оказват под три процентовия предел.

Увеличенията на разноските са както следва

2020 по отношение на 2019 година – 2.6 милиарда лв.

2021 по отношение на 2020 година – 8.4 милиарда лв.

2022 по отношение на 2021 година – 9.8 милиарда лв.

2023 по отношение на 2022 година – 6.5 милиарда лв.

2024 по отношение на 2022 година – 6.5 милиарда лв.

През 2021 година Асен Василев за първи път встъпва като финансов министър и ръководи като подобен общо шест месеца – четири като длъжностен министър и два като постоянен министър.

2021 година е единствената, в която бюджетният недостиг се оказва по-малък от планувания и повода е, че не се реализират финансови разноски за близо два и половина милиарда лв.. За по-паметливите, това е времето, в което стопират пращанията към пътностроителни компании, Кирил Петков упреква Слави Трифонов, че го е питал „ къде ми е милиардът “. Министерство на финансите подава сигнали в прокуратурата и когато тя отвръща, че няма данни за осъществени закононарушения, взема решение да съди самата прокуратура. Това е годината на борбата против възлаганията „ ин хаус “ и откакто „ Продължаваме промяната “ откриват лично ръководство, се оказва, че не престават да си служат с „ ин хаус “ метода.

Във всеки от докладите за осъществяването на бюджета има таблици с по този начин наречените „ дискреционни ограничения “, които можете да видите в края на този текст. Това са описи с нови начинания на държавното управление, които за първи път са приложени в съответния бюджет. Посочва се на какъв брой се прави оценка техния резултат преди въвеждане и действителният резултат след привършване на годината. Така се вижда с какъв брой те са повлияли на приходите (приходни дискреционни мерки) или на разноските (разходни дискреционни мерки).

Приходната дискреция е да се вкара, или анулира налог, да се вкара, или анулира тол такса, да се позволен, или отстранен данъчни облекчения, или диференцирани ставки по Данък добавена стойност. Това непосредствено влия е на парите, които страната събира. Разходната дискреция включва ограничения, които касаят харчовете на страната. Увеличения на пенсии, нараствания на заплати, обществени прехвърляния и така нататък

От таблиците е очевидно, че от 2021 до 2023 година, която е последната завършила, и за осъществяването на чийто бюджет има отчет – другите ограничения за покачване на пенсии и заплати държат максимален дял и даже превъзхождат в пъти, от време на време десетократно всички останали ограничения. Единственият симетричен разход са помощите за отплата на бизнеса за скъпия ток. Те имат едногодишен темперамент и по тази причина се преподновяват като ангажимент всяка година от обсъждания интервал. Функцията им обаче бе противоречива и в годините на рецесията и възобновяване, а продължаването им през днешния ден без оглед на действителна потребност от помощ става все по-спорно.

Увеличението на пенсията съгласно закрепени механизми, какъвто да вземем за пример е швейцарското предписание, не се взима поради. Става дума единствено за политики, които не ги е имало преди този момент, или, на които се дава нов спомагателен подтик като да вземем за пример преизчислявания, включването на ежемесечните, въведени през 2020 година добавки в твърдия размер на пенсиите. Става дума за нараствания на учителските заплати, на тези в системата на Министерство на вътрешните работи и всичко останало, което направено в една година, се прави с решение на държавното управление, или на Народното събрание и в последваща година.

Това са по този начин наречените непрекъснати разноски, тъй като се допуска, че няма държавно управление, което да посегне на пенсиите и на заплатите. Веднъж, увеличени, те си остават високи, до момента в който не настъпи рецесия и не пристигна Международният валутен фонд да изиска тяхното понижение. Може да се реализират спестявания от капиталовите разноски и това се случва през всяка от обсъжданите години като се изключи 2023 г. 

Тези нарастване на непрекъснатите разноски се случват с гласувания в Народното събрание, където водачи по популизъм са „ Продължаваме промяната – Демократична България “, а ГЕРБ и Движение за права и свободи прибавят по щипка персонален принос със леки корекции като да вземем за пример доплащането да не се вдигне от 50 на 100, а на 120 лв.. Популизмът на ППДБ минава през целия обсъждан интервал благодарение на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тоест, да, те носят отговорност. Никой не може да им го отхвърли.

Но в политиката, във фискалната политика, има един принцип, и той е, че финансовият министър дава отговор за бюджетите. Както във футбола вратарят е последно затруднение за отбелязването на гол, по този начин и в бюджета всеки разход, може да мине, или не, в случай че министърът на финансите не счита, че той е верен.

Преди 22 години Милен Велчев си подаде оставката, когато разходните промени започнаха да зациклят, районният министър опитваше да му отнеме самодейността при еврофондовете и на всичко от горната страна не му се разреши да затвори безмитните магазини по сухопътните граници. През 2008 година, когато  Пламен Орешарски изпуска репликата „ да скапваме седенката “ в договаряния за увеличение на учителските заплати отпътува за Брюксел. Когато от кабинета на премиера Станишев му се обаждат с конско, Орешарски се държи като остарял боец, на който тирадата минава през едното и излиза от другото ухо.

За Симеон Дянков няма какво да приказваме. Там стиснатостта беше надали не нереалност и принцип, който се следваше макар очевидното утежняване на икономическото развиване. Накрая Дянков си потегли, тъкмо, тъй като фиксацията в спестовността му докара гнева на Борисов. Наистина, постната пица с изключение на нарицателно за просташкото опростяване на бюджетната тема, стана нарицателно и за безчувствени политики от страна на ГЕРБ, които и аз съм намирал за човеконенавистни. ГЕРБ обаче демонстрираха дарба да се учат от грешките си и фискалната политика на втория и третия кабинети Борисов, въпреки и да не бе станала по-социална, отразяваше съображения да не се пречи на стопанската система.

Показателно е също прибягването до външно финансиране на бюджетните дефицити. Емисиите с държавни скъпи бумаги постоянно са били нещо нищожно, както на фона на стопанската система и ликвидността, от която се теглят, по този начин и за бюджета, като ликвидност, която му обезпечават. За сметка на това, същинска значимост имат огромните излъчвания с облигации на интернационалните финансови пазари. Тук цената на бюджетните политики се вижда най-ясно.

Милен Велчев тегли облигации за да реализира договорката по преструктуриране на външния ни дълг от 2002 година. Цели 10 години минават до момента в който през 2012 година се изтегли идната облигационна емисия и тя е за да превърти остарял заем, чийто падеж настава, а България не е подготвена да го изплати. Отново за приплъзване заем тегли и идващият постоянен финансов министър Петър Чобанов – напролет на 2014 година. Два заема тегли Владислав Горанов – за посрещане на негативите от банкрута на КТБ и за приплъзване на остарял дълг. Един заем в условия на рецесия, подбудена от пандемията, изтегли и Кирил Ананиев.

Това прави пет облигационни заема за първите 20 години на този век. И в този момент, да обърнем внимание, че за четирите години, в които финансов министър е Асен Василев. Само за три години – от 2022 до 2024 година в осъществяване на бюджети, които сформира Асен Василев, които Асен Василев внася за гласоподаване в Народното събрание са изтеглени три заема с обща стойност 19 милиарда лв.. Това са бюджети, които Василев сформира. Това са бюджети, на които самият Василев внася оферти за актуализиране и в тези актуализации Василев персонално желае увеличение на праговете за изтегляне на нов.

Тук неспециализираната аудитория би трябвало да си зададе въпроса – богати хора, без финансови проблеми, теглят ли заеми. Истинските богаташи или парвенютата купуват яхти с пари назаем. Като си дадем сметка по тази причина, излиза наяве и дали с бюджета няма проблеми, откакто за четири следващи бюджета сме изтеглили 19 милиарда заеми, в случай, че за предходните 20 бюджета сме теглили и на половина на тази сума (след като изключим заемите за рефинансиране на остарели заеми).

Още житейски образци. Екскурзиите в чужбина с пари назаем водят до задлъжняване. Телефоните и тв приемниците, купени с бързи заеми водят до задлъжняване.

В съзнанието на кой, повдигането на пенсиите и заплатите с пари на заем е симптом за замогване на обществото и ново усъвършенствано положение на стопанската система?

На това Асен Василев документирано е отговарял, че България е най-ниско задлъжнялата страна в Европейския съюз. И е прав, само че не по негови заслуги, към този момент не е най-ниско задлъжнялата. Всъщност, към този момент е най-бързо задлъжняващата, като се имат поради тегленията на заеми като отношение към Брутният вътрешен продукт. А Василев да се крие зад ниското отношение на дълга към Брутният вътрешен продукт, е история, която може да продаде единствено на деца. Ако отношението остава ниско, то е поради инфлация, която кара хората да обедняват. Ако няма инфлация, то растящата задлъжнялост води до нарастване на лихвените равнища и разноските по обслужването на дълга.

Най-голямата машинация на Асен Василев е, че трансформира бюджетния недостиг в норма, а крайността от недостиг, който се равнява на три % по отношение на Брутният вътрешен продукт в предел, с който може да се заиграва. Опита се да промени даже и българския език, като почна да изяснява, че „ бюджетът е уравновесен на три % по отношение на Брутният вътрешен продукт “. Един бюджет е уравновесен, единствено, когато приходите са равни на разноските. И една стотинка повече да са разноските, има недостиг, въпреки и нищожен. Дефицитът е инструмент за стимулиране на стопанската система, когато има рецесия и намалена интензивност на частния бранш. Всички дефицити препоръчани от Асен Василев, и утвърдени с гласовете на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, са в години на стопански напредък. Дори в години на прегряване на стопанската система – т.е., когато изчисленията демонстрират, че действително стопанската система пораства по-бързо от своя капацитет. Да, и това го има в докладите за осъществяване на бюджета. 

Какво остава да кажем за приходите в бюджета. Че, последната завърши година, за която има доклад, завърши нуждата да се одобряват изключителни ограничения. Теглене на дивиденти от „ Български енергиен холдинг “ и неговото декапитализиране.

Алековото „ Всички са маскари “ несъмнено пасва като пояснение за какво всички партии са виновни за тежкото положение, в което се намира бюджета.

Работа на задълбочения разбор е да прави разлика сред подстрекател, причинител, помощник. И тук ролята на ГЕРБ и Движение за права и свободи се свежда до подбуждане и помагачество, до момента в който ППДБ, са били подбудители и причинители и помагачи.

Вярно, че и Асен Василев си даде сметка, че към този момент сме стигнали прекомерно надалеч, и по тази причина от последната седмица на декември предходната година изявленията му са на виновен фискалист. Той желае да се внесе бюджет, с цел да има какво да подлага на критика. Против е да се усилват полицейски заплати и военни заплати, въпреки че публиката не разбра доколко разноските за личен състав порастват заради упования за повече наети чиновници, или поради нараснали хонорари. Заговори даже за уволнение на пенсионираните чиновници на БВР, които и след пенсия не престават да работят. Изобщо, да се чуди по какъв начин внезапно Асен Василев се тормози за бюджета.

Отговорът тук е сложен. Първо, Министерство на вътрешните работи и МО, в никакъв случай не са били на страната на ПП-ДБ и в тях двете партии виждат зложелател. Това е ясно от обществените им изявления. Второ – импулсът не идва от ПП-ДБ и не могат да си приписват заслуги, в случай че се случи. Поглед към общественото говорене на ГЕРБ и Движение за права и свободи демонстрира, че въпреки да са взели участие в покачванията на пенсии и заплати, те най-малко не се хвалят с повдигането на приходи посредством заеми. Имат принос, само че не си го приписват като актив.

Съставен за да ориентира незапознатата аудитория дали обществените финанси на България са в тежко положение и кой е по-по-най-виновен за тежкото им положение, този текст уточни няколко безспорни неща:

- бюджетни дефицити в години на напредък и прегряваща стопанска система са проблем

- в случай че нямаше проблеми, нямаше в последните четири години България да изтегли толкоз заеми, що се касае за 20-те години преди този момент

- всички бюджети, одобрявани от август 2021 година насам – общо пет на брой са съставяни от Асен Василев и одобрявани от ПП-ДБ, ГЕРБ, Движение за права и свободи.

Чак откакто си отговорим на тези въпроси, можем да хвърлим око и напред. Засега е несъмнено, че в случай че признатите от последното Народно заседание задължения за разноски, не се поправят, бюджет 2025 ще е по-проблемен от всички бюджети в последните 30 години. Но това не е проблем, пред който сме се изправили, събудждайки се на 1 януари.  Това е в допълнение утежняване на една бюджетна конструкция, която се изкривява и натяга от 2020 година насам. И в случай че през 2020 година нещата бяха простими, поради рецесията и обратими, от 2022 година насам всички дискреционни разходни ограничения водят до необратими нараствания на разноските. Такива, което не могат да се анулират в последваща година. Всичко, което може да се случи в бюджет 2025, като нови разноски щеше да е търпимо, в случай че четирите години на фискална безнаказаност.

Ако не друго, в тази ситуация Асен Василев е пръв измежду равни. Всички способстваха за утежняване на бюджетната конструкция, само че той беше претрупан с експлицитната задача да я пази, и той съобщи същността на позицията финансов министър. Оттам нататък, ситуацията е като футболен тим да остане без вратар, или стадо патки без контрол.